петък, 15 февруари 2013 г.

Денят с няколко акцента…

             В моята собствена малка Вселена 15 февруари винаги е бил свързан с рождения ден на татко. Откакто съм студент денят се превърна и в още една отметка на календара с рождените дни -  днес е родена и една моя невероятно синеока колежка. А преди години – били сме някъде 7-8 клас – с една моя приятелка-братовчедка, си разменихме по една много дълга картичка на този ден – с обещанието, колкото и да порастваме и с годините да ставаме големи и различни, винаги да си спомняме за приключенията и лудориите, които сме вършили заедно. Е, явно е имало смисъл – защото и днес си честитихме датата, а авантюристичният дух още не си отишъл. Дори наскоро направихме равносметка, че децата, родени тогава, когато ние сме си разменяли картичките, вече сигурно са поне първокласници! Ужас… толкова стари ли бяхме всъщност?...

            Извън моята персонална Вселена, днес денят ще остане в историята като Денят, в който късове метеорит паднаха от небето и нанесоха щети в руския град Челябинск, около планината Урал. Ранените са над 500 души, но, за всеобща радост, няма смъртни случаи. Само стресът, че никога не знаеш какво може да се случи в следващия момент и какво може да ти падне на главата изневиделица, придружено с усещане като от „Армагедон” (с Брус Уилис) остават и се разстилат и извън територията на Русия. Паниката беше подсилена и от факта, че покрай Земята в съмнително опасна близост премина астероид, който из медиите романтично нарекоха Самотният скитник. Неговата траектория засичала тази на Земята и вероятно отново ще се срещнем – през 2020 година, според анализаторите. Ако това ви изглежда страховито, не се тревожете. Около нас има поне още 1300 астероида с подобни на неговите размери… Това вече си е по-страшничко, нали? Но пък какъв по-добър повод да си дадете сметка, че нищо не е предвидимо, че животът не върви по график и че всеки миг има невероятна стойност? Какъв по-добър повод да си дадете равносметка и да започнете да живеете истински и пълноценно?...

            И като стана дума за живот…

            В националната ни история днешният 15 февруари ще остане като Денят, в който ни напусна още една незабравима личност – Тодор Колев. Уникален актьор. Също част от хората, които не познавам наистина, но съм израснала с тях… А и той е от онази епоха, в която всичко тук се е случваше с много желание, много хъс и устрем в работата. От онова време, в което в България нямаше десетки телевизии, десетки предавания и чуждестранни продукции. Аз, например, помня когато бяха само Канал 1 и Ефир 2… и онзи пронизителен звук и замрежен фон на чертички или „снежики”, които изпълваха екрана повече от часовете, в които имаше телевизия всъщност. Та когато имаше само Канал 1 и Ефир 2… всичко беше някак по΄ наше си. Предаванията не следваха чужди модели на чужди продукции, водещите не имитираха свои източни-западни колеги, нашите филми не пресъздаваха действителност, която ни е чужда и далечна… И всичко беше някак по… българско. И по… автентично. А днес… не е така. И днес… си отиде още един голям българин, който все още носеше от онзи далечен дух със себе си. И, всъщност, неговото име беше и емблема на онова време...



Яница ХРИСТОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар