+20 градуса... и сняг

            Докато пътувах вчера към София, преметнала сакото си

на седалката до мен и стоейки само по къс ръкав, наблюдавах как върховете на планините в далечината са покрити със сняг... И над тях – се подават облаците, големи и пухкави, все едно планината току-що ги е родила (с тежи снежни върхове)...

            А при мен беше топло, слънцето се пречупваше през прозореца на автобуса, карайки кожата ми да придобива нежелан априлски тен...

            После... акостирайки в Борисовата градина, под заснежените поли на Витоша... отново без ръкави...

            Нямаше как да не мисля (за пореден път) и за промените в климата, и за щурите ежедневно различни амплитуди на температурата, които карат всичко наоколо, да дори и камъните, да не знаят как да реагират... За огромната промяна в света, онзи свят, който помня от своето детство... и който днес е безумно различен – започвайки с техниката, премивайки през взаимоотношенията между хората... и стигайки до чувството за хумор и намека за катаклизъм на природата...

Яница ХРИСТОВА