Кръговрат от грешки

Този път сме го извървявали и преди... Въртим се в кръг. С все същите грешки... всеобщи.
Ходилата ни сами помнят от къде са минали, къде стъпките ни са оставили отпечатък... заличаван с времето и преповтарян толкова пъти, че накрая пътят вече не е само път. Превърнал се е в коловоз, в който натикваме мечтите, надеждите и страховете си, най-вече страховете, защото за мечти и надежди почти няма място... Наричаме това "ежедневие", а ако имаме сили - дори и "живот"... Истината е, че се нарича "отчаяние". Защото точно отчаяние е онова, което те връхлита, когато осъзнаеш, че си все в същия кръг от грешки, и търсиш изход, а го няма... и вървиш, вървиш... а си все на същото място – в действителността, тежката сурова действителност. Която те притиска, притиска... карайки те... хайде, да не казвам силни думи, но поне да стиснеш зъби, когато страшно много, типично по български и вдъхновено от стария талант на Христо Стоичков – ти се прииска да пожелаеш много любов на някого...
Обаче това няма да го чуете по новините. Нито в която и да е предизборна кампания. Не, не... за тези неща сериозно и упорито се мълчи.

Яница ХРИСТОВА