...Две нощи поред сънищата ми ме отвеждат на едно и също място - никога невиждано преди. Намира се на възвишение до някакво малко градче или селце, сгушено в котловина в планинска местност - виждат се само покривите на къщите от височината и мъждукащите светлинки от прозорците в здрача. Стига се до там по тесен, стар и прашен, отъпкан път. И, гледайки напред, пред мен стои... нещо. Като побита огромна скала в планината. Гладка. Изпълнена с трапецовидни ниши, които са безброй - докъдето стига погледът, все празни. Прилича на древно, много-много древно светилище. Опитвам се да наднигна над огромния камънак, за да видя какво има отвъд, обаче... не мога. Събуждам се! Дали тази вечер най-накрая ще разбера?...
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар