Със сигурност всеки си има своите лични моменти с песните на
любимата си група, които помни дълго време и в продължение на дни с усмивка се
тананика някоя обичана мелодия, приромняйки си ги... и водейки околните към
нервен срив и желание да го нокаутират...
Е, аз си имам цели няколко!
А и като бонус въображението ми понякога не знае мира, така
че нещата стават още по-щури и цветни... и това го знаят най-добре тези, които
са имали шанса/тегобата да живеят с мен и около мен. :D
Много ясно помня една вечер – няколко дни преди рождения ми
ден, броени дни преди да навърша заветните 22 години...
Спя си аз... и сънувам. С времето съм се научила да не се
изненадвам чак толкова на подробностите, цветовете, историите, детайлите, които
подсъзнанието ми се опитва да ми изрисува в малкото часове, в които не съм
будна. Но понякога... надскачам дори учудването си!
Сънувам си аз, че чакам автобус на летището, защото току-що
съм слязла от самолет (от някаква неясна дестинация), в който съм пътувала с...
дъщерята на Джон Бон Джоуви (!) :D
:D :D И от разговора с нея знам, че баща й може да намине, ей-така,
между другото, на 1 юли през България, да спретне едно концертче за рождения ми
ден (!). После сънувах и концерта (!) – на някаква мъничка-мъничка сцена,
обградена от ужасно много публика, заради която не мога да се добера до мястото
си. И накрая – последната част от съня ми завърши в... нещо, което явно
трябваше да е телевизионно студио, но приличаше просто на хол от малък градски
апартамент – с протъркани резедави дивани, малка масичка, голям лампион в ъгъла
между диваните, стари камери срещу водещата. Срещу нея бях аз, а до мен...
Джони – с едно бежово кожено яке, което се е врязало в съзнанието ми! Целият
разговор се въртеше около това как той се е озовал тук. А аз разказвах
историята със самолета и дъщеря му...
:D :D :D После
се събудих. И ми беше адски смешно и непонятно от къде се е появило всичко това
в ума ми, защото, определено!, никога дори не съм си го помисляла и за миг!
Както и да е. Вече се бях настроила празнично, а след това – и още
по-празнично.
Рожденият ми ден мина. Лятото също. Започна академичната
година. Първите няколко седмици отлетяха неусетно, когато... в интернет
плъзнаха разни непотвърдени статийки, че „Бон Джоуви” може би ще имат концерт тук.
Настръхнах. Спомних си съня! Живях няколко дни между дилемата „истина ли е или
не?”. И когато официално новината беше
потвърдена – аз вече знаех, че ще бъда там. С треперещи пръсти взех
билета си, нетърпелива, още първия ден, когато пуснаха билетите в
продажба...
И ето, че денят дойде! Не мога да повярвам...
Почти месец преди да завърша, малко повече от месец преди да
стана на 23... :D И ако
това не е поличба?!
Надявам се да не вали... както сега.
И всичко щеше да бъде идеално, ако един човек не ми липсваше
на цялото незабравимо събитие – Галя - първия ми ярък и щур търновски „Бон Джоуви”–спомен...
свързан с мотористи, кожени панталони, снимки, бира и разговори до 4 сутринта
на автобусната спирка, сред целия спящ и притихнал град...
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар