неделя, 27 юли 2014 г.

Безсъние

Градът не спи в четири часа.
Притихнал е в очакване.
И брои – безсънници...
В тишината му отеква
кашлица на стар пушач,
а подозрителни фарове
свиват зад ъгъла...
От някъде се чува детски плач,
а влюбена двойка
 се целува на улицата...
Градът не спи в четири часа.
В очакване на утрото.
Звездите се губят
в натежалия въздух,
в умореното очакване на чудото...
загубило се някъде сред ежедневието,
потънало в прах
и стари фасове от цигари...

Градът се простира отвъд прозореца ми,
нахлува в стаята с бледи отражения.
Защото не спя в четири часа...
Броя собствените си безсъници,
подреждам мечтите си по лавицата
и прилежно избърсвам праха,
натрупал се по тях...

Нощ след нощ.

Будуваме. 

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар