понеделник, 28 септември 2015 г.

Срещата

В живота на всяка жена рано или късно идва моментът, в който разбира какво означава „невъзможна любов”. Понякога това се случва в ден, досущ като днешния – есенен, дъждовен вторник…
Но всъщност то всичко е започнало много отдавна, може би преди няколко сезона даже. Да речем, че е било в края на пролетта… Но тогава времето не е било подходящо за подобни фриволни решения. За това и предприемаш най-напрегнатото отлагане, което опъва търпението ти като тетива на лък. Защото въображението ти не спира да работи. То извайва образа на Перфектния – до най-дребната подробност. И ти знаеш – трябва да положиш огромни усилия, за да го откриеш в реалността. Предвид че там точно такъв може и да не съществува…
Минава време. Ти се луташ между надежда и отчаяние – че ту го има, ту го няма… И идва мигът, в който си казваш „Майната му, сега е моментът!”, вземаш си чантичката и излизаш да го търсиш… Градът е голям, а ти дори не знаеш всички малки улички, в които може да се скътал и да те очаква… Не го откриваш. Таиш надежда, че може би в момента пътува към теб, от някъде – много далеч… Пък и нали всички други момичета са си намерили – някои от техните дори доста наподобяват твоя, Перфектния (дето не знаеш дали съществува или не…).
И ето – идва днешният ден. Вън вали, краката ти подгизват. Търпението ти е към привършване. Решаваш, че няма да го търсиш повече и си тръгваш към вкъщи… Вървиш, не се оглеждаш трескаво, просто си държиш чадъра и се молиш да не настинеш с тези подгизнали обувки… Когато Го виждаш. Перфектният! Любов от пръв поглед е… въпреки че, честно казано, доста се различава от представата, която е битувала в съзнанието ти. Чудиш се дали да го доближиш или не… В крайна сметка доближаваш. Сега се чудиш дали да го докоснеш или не – това ще направи раздялата ви след това много по-трудна… Докосваш го. По дяволите! И на пипане е прекрасен. Знаеш, че ще направи всеки твой ден, изпълнен с удоволствие и комфорт…
В теб започват да пърхат пеперуди. Затаяваш дъх… и решаваш да погледнеш цената…
И това е най-голямата ти грешка!
Действителността се стоварва върху пърхащите пеперуди в теб с жестокостта на турнадо.
Перфектният чифт есенни ботуши струва почти колко наема на квартирата ти за месеца! Чудничко… Дълбоко в себе си знаеш, че хазяинът е мъж – той няма да прояви разбиране, нито дори чувство за хумор…

Разделяте се. За последно го поглеждаш пред витрината… Красив е. Нищо, че няма връзки – както ти си мислеше, че ще има. И нищо, че не  е в цвета, в който мислеше, че ще е… Всъщност май по нищо не прилича на модела, който си представяше (по цената най-вече)… Но знаеш – това е съвършеният чифт обувки и това, че си го открила, не те прави по-щастлива от преди…

Яница ХРИСТОВА 

четвъртък, 24 септември 2015 г.

Етюд


(В пет части)


Разочарование

Правоъгълно е.
И сякаш е заседнало в гърлото ти,
пречи ти да си поемеш дъх…
Ръбовете му са остри и
раздират част от теб
при всеки опит..
Има металичен вкус.
Все едно е направено от олово
и ти много добре знаеш –
разпръсква отровни нишки в кръвта ти.
Заради това ще изчезнеш –
подобно на Римската империя,
загърбила всякакво величие…

Щастие

Редуват се.
А то е плахо.
Като дете с бели пантофки,
което скача в купа
с опадали есенни листа.
Разхожда се вечер из булеварда –
едвам ще го познаеш в здрача,
ако не търсиш точно него…
Понякога се осмелява –
да те хване за ръка,
да те накара да изправиш глава,
да се огледаш в звездите,
едвам пробили си място на небето
в града.
Обикновено не остава дълго.
Премигваш…
И то вече с други си играе
из есенните паркове…

Любов

Там е, където няма болка.
Или поне така би трябвало да е.
Но ние – съвсем по човешки –
умеем да объркваме разни неща…
Оплитаме се в мрежи,
пресяваме сънища
и накрая се оказваме въвлечени
в поредната изтъркана илюзия.
Строим замъци
от пясъци
и в тях зазидваме здравия разум.
Защото и без друго не го ползваме…

Очакване

Светът притихва.
Само колите тичат с блеснали фарове,
без да знаят – заслепяват те.
А в теб се свиват бури,
ураганни ветрове отвяват мислите ти –
все на Север…
А ти стоиш, притихнал.
Светът се свива в един единствен миг.
Преди да избухне като Свръхнова
и да се разпилее на хиляди парченца…
И това е мигът, в който някой ще ти каже
своето „Да” или своето „Не”…
И това ще промени цялата Вселена…

Кръгове

Затварят се.
И накрая оставаш сам – като в пашкул.
И се чудиш – дали си какавида,
която ще се превърне в пеперуда.
Или си се оттеглил в тишината,
за да се сбогуваш с крилата си…

Яница ХРИСТОВА