Дракон в дланта ти

Огнедишащ и способен да руши,

да се крие, да те дебне,

да те сварва неподготвен винаги.

С едно дихание да слага край

на всичко, което си създал дотук.

Да къса здрави връзки така,

все едно са от памук и пух.

Отглеждаш го – като дете.

Обгрижваш го всеки ден.

Но си загубил,

ако му позволиш да управлява деня ти.

Въпреки че понякога усещаш –

не си толкова силен,

за да го спреш…

Мъдрите го контролират с разум –

слагат му хладни окови от мисъл,

от знания за баланса в света:

за Ин и Ян и вечната битка между тях.

Добрите го укротяват със смирение –

със знанието за прехода,

за тленността на битието…

Но ти не си нито толкова мъдър,

нито толкова добър.

Ти чувстваш, че си

 просто едно объркано дете

сред буря от емоции.

И огнедишащият дракон,

който расте в дланта ти

и свива юмруци,

един ден ще те изпепели

и ти ще се изгубиш в следите

на гнева си…

Безследно. И безславно.

Яница ХРИСТОВА