сряда, 19 юли 2017 г.

Корабокрушенец




След бурята
(която не очакваш)
всичко сигурно ще бъде
разбито на парченца
и ти ще плаваш сам
сред вълните на несигурността.
След това ще събираш отломките
на познатия си досега живот.
Ще се опитваш да залепиш парчетата,
но все ще има части,
които липсва…
И точно те ще се превърнат в пробойната,
която ще те потопи. Отново.

Остави развалините зад гърба си.
И греби с все сили към нови брегове.
Океанът ти дава шанс да бъдеш
или удавник, или откривател.
Виж как безкраят над тебе синее –
кара те да изглеждаш малък,
 но и велик.
Вълните шептят тайни
на древни мореплаватели,
а небето чертае звездни карти
на скрити съкровища в пустинни земи.
Затова – греби! Греби!
Въпреки умората, въпреки страха.
За всеки корабокрушенец има бряг.
Има някой, който го очаква вкъщи.
Някой, който е стъкмил топло огнище
и щедро предлага в обятията си живот и утеха.
Не те ли крепи тази надежда?
Не очертава ли пред теб остров сред бурното море?
Не хваща ли ръката ти и не те ли води натам?
Не ти ли нашепва, че не си сам?
Или я прогонваш като мираж
и зъзнеш на сала, потънал в мрак?

Ела. Забрави този страх.
Слез на брега. Остави отпечатък
по мокрия пясък.
Остави следи, които водят към теб
(та да те открия),
които доказват, че си бил тук,
че те е имало,
че си живял…
И едва тогава –
ако искаш –
яхни вълните
и (си) тръгни…

Яница ХРИСТОВА 

вторник, 11 юли 2017 г.

Разкази от 55 думи

Разкази, писани за конкурс за история с 55 думи, организиран от издателство „Lexikon”:

1)      Мечтател

Гледаше я. Малка, синя, сгушена в мрака сред сянката на далечните звезди. С всяка следваща секунда се отдалечаваше все повече от нея и потъваше в дълбокия Космос. Въздъхна.От дете мечтаеше да стане космонавт.
Изведнъж нещо скри Земята от илюминатора. Голям астероид летеше към кораба му. О, колко тъжно е понякога да се сбъдват детските мечти…

2)      Бутонът

Бяха го създали интелигентен – с трезва преценка и ясна мисъл. Целта – да наблюдава поведението на хората. И ако започнат да стават опасни за самите себе си, да натисне червения бутон, който щеше да сложи край на познатата им цивилизация. Роботът асимилираше ежедневния поток от данни. Днес настъпи денят. Време беше еволюцията да започне от начало…

3)      Независимо дали вярваш

Старата селска къща я посрещна с тишина и наслоен по мебелите прах. Не беше идвала тук от години. През нощта странни шумове започнаха да изпълват мрака – дъските пропукваха, някой стенеше, друг сякаш се опитваше да отвори вратата… Тя стана да провери. Човек никога не знае… Видя ги. Два таласъма я гледаха с блесналите си очи…

4)      Имаго

Беше лято. Слънчевите лъчи се отразяваха по огледалната повърхност на езерото. Тя ги наблюдаваше замечтано и се губеше в безкрая им. Мислеше си, че днес е чудесен ден да се преродиш, да излезеш от пашкула си и да разпериш пеперудените си крила…
Така дори и не забеляза детето, което я приближаваше с карфица в ръка…

5)      Като дете

- Знам, че имаш силата да покориш света! Пълна си с енергия като малко дете: тичащо по поляните с блеснали очи, ожулени колене и разплетени плитки…
- Дори и сега ли? – невярващо попита старицата.
- Дори и сега – отвърна съпругът и хвана ръката й. Оставаше им малко време заедно, знаеше го. В болницата беше мрачно…

Яница ХРИСТОВА

понеделник, 3 юли 2017 г.

Негатив



Гледаме към историята
като през обектива на стар
фотоапарат.
И странно се заплитат нишките,
а преди кулминацията
ще излезе,
че там, където е бяло,
с тъмни цветове
 ще се обагри снимката.
Как да съм сигурна,
че спомените ми ще останат такива,
каквато е била реалността?
И това, което ще окача в рамка,
няма да е просто поредната
изпълнена с живот лъжа?
Понякога не се ли питаш
колко време живеят мечтите?
Как ги забравяме,
как ги погребваме,
как ги обричаме на несбъдване…
Виждам бръчицата на челото ти –
замисляш се…
Остави.
Подготвила съм апарата за снимка,
погледни към обектива и се усмихни…
Фокусирала съм те.
А зад теб ми се струва,
че градът е населен само с призраци…

Яница ХРИСТОВА